До първата половина на 20 век терминът Вселена обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с цялата енергия и материя в него. Днес, почти никой не се опитва да дефинира Вселената, без да прибегне поне малко до Философията - човека не може да се изключи от опита за дефиниция. Ето един от многото опити: Вселената е цялата материя, енергия и пространство, които човек може да възприема, чието съществуване може да предположи или да има основание да допусне.

Галактика е гравитационно свързана система от звезди, междузвезден газ и прах, плазма и невидима тъмна материя. Освен това, в тях има и различни видове звездни купове и мъглявини, като повечето от звездите в галактиките са част от система от две или повече звезди.

Типичните галактики съдържат от един милион до хиляда милиарда звезди, гравитиращи около общ гравитационен център. Различават се различни типове галактики в зависимост от формата и структурата им. Учените са дали имена на над 200 000 галактики. Според тяхната формата те ги класифицират на спирални, елиптични и неправилни.

Млечният път е спиралната галактика, в която се намира Слънцето. Тя има лещовидна форма, а Слънцето е близо до галактичната равнина. За земния наблюдател звездите от тази равнина се сливат в светлата ивица на Млечния път.

Диаметърът на Млечния път е около 300 000 светлинни години, а централният му диск от стари звезди има диаметър приблизително равен на 10 000 св. години. Масата на нашата галактика е между 4х10¹¹-4х10¹² Слънчеви маси. Само 10% от материята на Млечния път е във формата на звезди, останалите 90% се предполага да e тъмна материя.

Слънчевата система е част от галактиката Млечен път.  Състои се от Слънцето и всички обекти на орбита около него, включително астероиди, комети, планети, спътници, междупланетарен прах и газ. Планетите в Слънчевата система са осемте тела: Меркурий, Венера, Земя, Марс (вътрешни планети), Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун (външни планети). За Слънчевата система се счита че се е формирала от Слънчевата мъглявина — сгъстен облак от газ и прах дал началото на Слънцето. Под въздействието на собствената си гравитация мъглявината приема формата на въртящ се диск в центъра на който се намира протозвездата (младото Слънце). По някои изчисления Слънчевата система се намира между 25000 и 28000 светлинни години от галактичния център. Тя се движи със скорост от 220 km/s по орбитата си около галактичния център и извършва едно пълно завъртане за 226 милиона години. Слънчевата система има кръгова орбита и остава извън областите, в които се формират нови масивни звезди, които често експлоадират като супернови и биха стерилизирали повърхността на Земята с интензивните си лъчения. Този факт вероятно направил възможно зараждането на сложни многоклетъчни форми на живот на земната повърхност

Земята е третата планета в Слънчевата система. Тя е най-голямата от вътрешните планети в тази система и единствената, на която според съвременните научни схващания има живот. Земята се е формирала преди около 4,5 милиарда години и скоро след това е придобила единствения си естествен спътник — Луната. От всички животински видове, които са се развили на Земята, човекът (Homo sapiens) е единственият, който е развил интелигентност и е в доминираща позиция.

Взето от УикипедиЯ - Свободната енциклопедия

Търсейки разумни форми на живот, учените се взират в звезди, наподобяващи Слънцето, които да приютяват скалиста планета като Земята, където във водна среда би могло да се зароди живот. Такава звезда трядва да отговаря на следните критерии:

• Възраст - да не бъде по-млада от 3 млрд. год. (достатъчен времеви отрязък, в който да се развие живот).

• Маса - не повече от 1,5 по-голяма от тази на Слънцето (по-големите звезди угасват твърде бързо).

• Метално съдържание - най-малко 50% от количиството желязо в Слънцето, защото са нужни определено количество тежки метали, за да се оформят скалисти планети.

•  Местоположение - постоянно място между спиралните ръкави на галактиката. По-малко вероятно е да премине през междузвезден прах и райони, в които се раждат звезди, което предизвиква климатични промени.

• Утойчивост - да не е променлива звезда. При такива звезди по-често се случват изригвания и промени в магнитуда, което действа опустошително на планетарния климат.

• Звездите от множествена звездна система трябва да бъдат или много близо, или много надалеч една от друга. В противен случай тяхната грявитация би повлияла негативно върху орбитите на планетите подходящи за живот

Взето от National Geographic България (декември 2006)